ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ДО
МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА
ДО
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КИРИЛ АНАНИЕВ
ДО
МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
БИСЕР ПЕТКОВ
ДО МЕДИИТЕ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
ОТ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ХОСПИСИТЕ В БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМА Д-Р ДАРИТКОВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н АНАНИЕВ,
УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ,
На 16.02.2019г. в гр. Бургас се учреди „Национална асоциация на хосписите в България“. Асоциацията е учредена по Закон за юридически лица с нестопанска цел, като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност. Учредители са хосписи с различен юридически статут – държавни, общински и частни.
Основни цели:
- Облекчаване достъпа на пациентите до качествени и дългосрочни палиативни и хосписни грижи;
- Интегриране на хосписите в здравната система на Република България;
- Създаване на условия за подобряване на медицинското обслужване и квалификацията на кадрите заети в сферата на хосписната помощ;
- Развитие на подходящи условия и среда за възникване на нови хосписи и функциониране на съществуващите, в това число и посредством насърчаване на държавната или общинска политика за развитие на хосписната помощ и осъществяване на съвместни проекти.
Основни приоритети:
- Интегриране на хосписите в здравната система на Република България, чрез осигуряване на обществен ресурс;
- Изработване на стандарт за хосписни грижи;
- Създаване на национален регистър на хосписите в България.
Изминаха близо двадесет години от регистрацията на първия хоспис в България – хоспис „Филаретова“. За този период, освен Методическо указание №3/2000г. на МЗ, не е издаден нормативен акт, който да регламентира и подпомогне развитието на този сектор. Не се използва ентусиазма на колегите, решили да се отдадат на тази нелека мисия да развиват хосписни и палиативни грижи. Ако проследим, през годините, броя на регистрираните хосписи в страната, ще забележим трайна тенденция на закриване на тези лечебни заведения. По данни на АПИС към м. април 2007 г. съдебна регистрация са получили 109 хосписа в 23 области на страната, като близо 70% са регистрирани непосредствено след приемането на ЗЛЗ. В същия регистър към 01.04.2017г. регистрираните хосписи са 61, а за 2018г. по данни на РЗИ в страната, те са 43. От друга страна, демографската криза, незавършените реформи в здравната и социална системи увеличават потребността от хосписни и палиативни грижи. Освободената от закритите хосписи ниша се заема от домове за стари хора, които извършват палиативн грижи без да имат право и компетенции за това. Липсата на цялостна политика за хосписните и палиативни грижи нарежда България на дъното на класацията за достъпност до палиативни грижи. В България е осигурена лимитирана палиативна грижа само за онкологично болни. Останалите терминално болни са дискриминирани и са принудени да си плащат за палиативни грижи. Данните на здравната каса за последните 3 години сочат, че все по-малко нуждаещи се получават достъп до палиативни грижи за терминално онкологично болни. Едва 2151 души са получили палиативни грижи през 2018г., при положение че годишно у нас от рак умират над 17 000. Данните сочат, че през 2016 г. са платени 19 558 леглодни, през 2017 г. те намаляват до 18 370, а през м.г. при значително по-високата цена на КП са още по-малко – 17 987. Намалението на хората, получили тази грижа, е значително.
СЗО определя палиативните грижи, като мултидисциплинарен подход, който подобрява качеството на живот на пациентите и техните семейства, изправени пред животозастрашаващо заболяване, чрез превенция и облекчаване на страданието чрез ранно идентифициране и безупречна оценка и лечение на болка и други физически заболявания, психо-социални и духовни проблеми.
В идеалния случай палиативните грижи трябва да са достъпни веднага щом заболяването изглежда неизлечимо и ограничаващо живота. Освен това палиативните грижи трябва да са достъпни за всички животозастрашаващи заболявания, а не само за пациенти с рак.
Влошеният достъп до палиативни и хосписни грижи води до свръх хоспитализации в болниците. Палиативни пациенти се приемат за активно лечение и се прехвърлят от пътека в пътека, извършват се значителни разходи за пациенти, които нямат показания за активно лечение. Ако за тези пациенти се осигури финансиране и се насочват навреме към хосписи за палитивни грижи, ще бъде спестен значителен обществен ресурс.
Хосписите могат да интегрират хосписните и палиативни грижи в здравната система и да придадат по социален облик на здравеопазването. Хосписите трябва да бъдат своеобразен „буфер“ между социалните и палиативни грижи. Необходимо е въвеждането на лимитирани социални пакети „Хосписен пациент“, финансирани от МТСП. Професионалните мултидисциплинарни екипи на хосписите ще допринесат за удължаване на живота с добро качество. През последните десетилетия хосписи се опитват да развият устойчив социален модел за предоставяне на медико-социални и палиативни грижи, но без подкрепата на държавата това е невъзможно.
Темата за удължаване на живота с добро качество и достойният му край, придобива все по-важно значение и следва да заеме приоритетно място в държавната политика. Според проф. Ишикава…„Удължен живот без качество е една никому ненужна награда“. Удължаване на живота, като самоцел не осигурява желания социален ефект. Необходим е комплексен и системен подход за изработване на дългосрочна стратегия. Стратегия за удължен живот с високо качество и достойния му край, задължително преминава през решаване проблемите на доставчиците на хосписни и палиативни грижи. Интегрирането на хосписите в здравната система ще осигури устойчив социален модел гарантиращ достъпни, качествени и дългосрочни грижи.
Управителният съвет на асоциацията смята, че е настъпил момента за интегриране на хосписите в здравната система на страната!
Настояваме за бързи промени в нормативната уредба, отнасяща се до хосписните грижи!
Настояваме за включване на хосписите в новия здравен модел, като основен доставчик на палиативни и хосписни грижи!
Настояваме за хосписите да са доставчици на определени социални услуги!
Декларираме нашата готовност за участие на наши експерти в работни групи за изработване на необходимите нормативни документи!
С уважение,
д-р Димче Миладиноски
Председател на УС на НАХБ